Град от кости

Май настъпи моментът, в който трябва да започнеш да разкъсваш тениската си на ленти, за да превържеш раната ми — опита се да се пошегува тя. Не понасяше вида на кръв, още по-малко пък на своята.

— Ако искаше да гледаш как разкъсвам дрехите си, можеше просто да ми кажеш. — Той бръкна в джоба си и извади стилито. — Щеше да е много по-безболезнено.

Nodes atque dies patet atri ianua Ditis;

Sed revocare gradum superasque evadere ad auras,

Hoc opus, hie labor est.

Лесно е да слезеш в Ада…

но да се изкачиш обратно горе,

да се върнеш по стъпките си, ето проблема,

ето в какво е трудното.

Вергилий, Енеида

Джейс, все още съсредоточен върху стилито си, се изкиска под нос.

Нашата спяща красавица. И кой те събуди с целувка?

— Никой. Събудих се сама.