Ким Едуардс

А в главата ти се върти как да се надрусаш до козирката с приятели и да захвърлиш всичко.

Топката в корема му се премести в гърлото и Пол не можа да отговори. Всичко наоколо все още бе прекалено ярко и не съвсем стабилно. Искаше му се да прогони тъгата от гласа на баща си, да прогони тишината, която изпълваше дома им. И най-вече копнееше този миг — както баща му е седнал до него и му разправя семейни истории — никога да не свършва. Страхуваше се да не изтърве някоя дума не на място и да съсипе всичко, както силна светлина съсипва снимка. Случи ли се, връщане няма.

— Съжалявам — промълви той.

Баща му кимна, загледан в пода. За миг, едва доловимо, прокара ръка по косата на Пол.

— Знам — рече той.

— Ще оправя всичко.

— Да — повтори баща му. — Знам.

— Но аз обожавам музиката — рече Пол и начаса си даде сметка, че сбърка, както от внезапно струяща светлина листа хартия почернява, но не можеше да се спре. — Тя е моят живот.

А в главата ти се върти как да се надрусаш до козирката с приятели и да захвърлиш всичко.

Топката в корема му се премести в гърлото и Пол не можа да отговори. Всичко наоколо все още бе прекалено ярко и не съвсем стабилно. Искаше му се да прогони тъгата от гласа на баща си, да прогони тишината, която изпълваше дома им. И най-вече копнееше този миг — както баща му е седнал до него и му разправя семейни истории — никога да не свършва. Страхуваше се да не изтърве някоя дума не на място и да съсипе всичко, както силна светлина съсипва снимка. Случи ли се, връщане няма.

— Съжалявам — промълви той.

Баща му кимна, загледан в пода. За миг, едва доловимо, прокара ръка по косата на Пол.

— Знам — рече той.

— Ще оправя всичко.

— Да — повтори баща му. — Знам.

— Но аз обожавам музиката — рече Пол и начаса си даде сметка, че сбърка, както от внезапно струяща светлина листа хартия почернява, но не можеше да се спре. — Тя е моят живот.