Елиф Шафак

В четивата си Малката Госпожичка Практична се ръководи само от две неща: ползата и удобството. „Как да печелите приятели и сърца“, „Ключът към неизменния успех“, „Десет стъпки към властта“, „Изкуството да опознаваш хората“, „Събуди милионера вътре в себе си“, „Тайната на добрия живот“… Тя гълта като пуканки книги за самопомощ и изобщо не чете романи. Според нея художествената литература е пълна безсмислица.

нощни пеперуди се струпали на една полица, за да погледат запалената свещ. Озадачени какво всъщност е светлината, те изпратили една от тях да отиде и да провери. Пеперудата, тръгнала на разузнаване, се повъртяла, повъртяла около свещта и се върнала с описание: светлината беше ярка. После отишла да я разгледа и втора нощна пеперуда. Тя също се върнала с наблюдение: светлината беше гореща. Накрая желание да отиде изявила и третата нощна пеперуда. Щом се приближила до свещта, не спряла като приятелките си, а полетяла право към пламъка. Той веднага я погълнал и само тази нощна пеперуда разбрала какво всъщност представлява светлината.

Не е зле да прочетеш „Трактата“[3]

Жан-Пол Сартр е казал, че всички разновидности на расизма и ксенофобията водят началото си от завистта.

Спомни си лицето на Angelus Novus. Горещо ти препоръчвам да прочетеш Валтер Бенямин[4]…

Според великия френски философ Еманюел Левинас същност на етиката е точката, когато заставаш лице в лице с Другия. От феноменологична гледна точка, разбира се, можем да говорим за „другия“ вътре в „Аз-а“.

Ако отделим време да прочетем теорията на комуникативното действие на Хабермас, ще видим, че всички можем да съществуваме съвместно. Тъй като системната рационалност не се покрива с рационалността на действието, ние като независими Палечки можем да общуваме помежду си чрез комуникационни доводи и да стигнем до взаиморазбирателство

— Имало едно време един дервиш, който не говорел много. Веднъж му избягал конят. Щом научили новината, съседите дошли да го видят: „Какъв ужас!“ възкликнали те. Дервишът отвърнал: „Може би“. На другия ден намерили коня заедно с чудно хубав жребец до него. Всички поздравили дервиша и рекли, че това е страхотна новина. И този път той отвърнал: „Може би“. След седмица, докато се опитвал да обязди жребеца, синът на дервиша паднал и си счупил крака. Съседите дошли да кажат колко съжаляват. „Каква беда“, ахнали те в един глас. Дервишът отговорил: „Може би“. На другия ден дошли държавни чиновници — да набират младежи за военна служба. Трябвало да заминат всички момчета, без сина на дервиша, който заради счупения крак бил прикован към легло. Разбра ли сега за какво ти говоря? — пита Дамата Дервиш.

Гара „Хайдарпаша“ се помещава в стара величествена сграда с прекалено много спомени.

Навремето Симон дьо Бовоар е казала, че „жената не е цялостна реалност, тя постепенно става такава и именно там… трябва да се определят възможностите й“.