Стефани Гарбър

Че само глупаво момиче би го взело за отдавна изгубена орисия, възкресена за живот. Чакаше го да отрече, че е Принцът на сърцата.

от ъгълчето на устата си.
— Трябваше да ми донесеш името на Легендата

Но вместо това той облиза кръвта

разхлаби бронзовото си шалче като човек, който току-що е приключил със списък от досадни задачи — да отиде на бал, да потанцува, да направи заклинание на Тела с отровните си устни.

„… сърцето му спряло да бие отдавна. Само заради един човек щяло да забие отново. Заради единствената му истинска любов. Казват, че целувката му е смъртоносна за всички, освен за нея, неговата единствена слабост.“

Донатела,
Ако не греша, днес е рожденият ти ден. Мисля също, че с теб имаме недовършена работа. Все още ти дължа наградата, задето спечели Каравала. Когато решиш да си я вземеш, намери ме.
Ще чакам.
Легендата