Стефани Гарбър

    b4144692249цитирапреди 2 години
    На мама и татко,

    за това, че ме научиха какво е

    безусловна любов
    b4144692249цитирапреди 2 години
    Скарлет се надяваше, че намигването е било просто тик. Не обичаше да й намигат.
    b4144692249цитирапреди 2 години
    На единайсет Скарлет беше луда по замъците. Нямаше значение дали са направени от пясък, от камък или са плод на въображението й. Замъците бяха крепости и тя си представяше, че ако живее в замък, ще е защитена и ще я глезят като принцеса.
    b4144692249цитирапреди 2 години
    Тела не страдаше от подобни романтични заблуди. Не искаше да я глезят, нито да прекарва дните си заключена в някакъв мухлясал стар замък
    b4144692249цитирапреди 2 години
    Тела никога не го беше изричала на глас, но Скарлет знаеше, че сестра й иска да е русалка
    b4144692249цитирапреди 2 години
    — Стига бе! — Легендата се плесна с ръце по гърдите, уж дълбоко засегнат. — Нима хората говорят лоши неща за мен
    b4144692249цитирапреди 2 години
    — Аз пък няма да казвам какво чух за вас — изсъска през зъби Скарлет.
    b4144692249цитирапреди 2 години
    Джулиан Бернардо Мареро Сантос
    b4144692249цитирапреди 2 години
    беше я нарекъл „Скарлет“, а не „Карлита“.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)