Стефани Гарбър

На мама и татко,

за това, че ме научиха какво е

безусловна любов

Скарлет се надяваше, че намигването е било просто тик. Не обичаше да й намигат.

На единайсет Скарлет беше луда по замъците. Нямаше значение дали са направени от пясък, от камък или са плод на въображението й. Замъците бяха крепости и тя си представяше, че ако живее в замък, ще е защитена и ще я глезят като принцеса.

Тела не страдаше от подобни романтични заблуди. Не искаше да я глезят, нито да прекарва дните си заключена в някакъв мухлясал стар замък

Тела никога не го беше изричала на глас, но Скарлет знаеше, че сестра й иска да е русалка

— Стига бе! — Легендата се плесна с ръце по гърдите, уж дълбоко засегнат. — Нима хората говорят лоши неща за мен

— Аз пък няма да казвам какво чух за вас — изсъска през зъби Скарлет.

Джулиан Бернардо Мареро Сантос

беше я нарекъл „Скарлет“, а не „Карлита“.