Морган Хаузел

поведението е нещо трудно за усвояване, дори и от доказано умни хора.

Няколко бързи сметки.

През 1968 г. в света има приблизително 303 милиона души в гимназиална възраст, според ООН.

Около 18 милиона от тях живеят в САЩ.

Около 270 000 от тях живеят в щата Вашингтон.

Малко над 100 000 от тях живеят в района на Сиатъл.

И само около 300 от тях учат в гимназията „Лейксайд“.

Започваме с 303 милиона, завършваме с 300.

Един на милион ученици в гимназиална възраст учи в гимназията, която разполага със съчетанието от пари и предвидливост, за да си купи компютър.

Бил Гейтс случайно е един от тях.

разлика от Пол Алън, Кент споделя бизнес нагласата и безкрайната амбиция на Бил. „Кент винаги ходеше с едно голямо куфарче, като на адвокат“, спомня си Гейтс. „Постоянно планирахме какво ще правим след пет или шест години. Дали ще станем изпълнителни директори? Какво влияние ще имаме? Дали да не станем генерали? Или да станем посланици?“ Каквото и да бъде, Бил и Кент знаят, че ще го направят заедно. Докато си спомня за приятелството си с Кент, Гейтс се натъжава. „Щяхме да продължим да работим заедно. Сигурен съм, че щяхме да отидем заедно в колежа.“

Кент би могъл да стане основател на „Майкрософт“ заедно с Гейтс и Алън. Но това никога няма да се случи. Кент загива като алпинист, при злополука, преди да завърши гимназия.

Всяка година в Съединените щати има около трийсет смъртни случая на алпинисти. (9) Вероятността да загинеш при катерене в гимназията, е приблизително едно на милион.

Бил Гейтс има късмета едно на милион да постъпи в „Лейксайд“. Кент Евънс се сблъсква с риск едно на милион и никога не успява да завърши онова, което с Гейтс възнамерявали да постигнат.

като излиза от затвора, Раджат Гупта казва пред „Ню Йорк таймс“, че си е научил урока:

„Не се привързвайте прекалено към нищо – към своята репутация, към своите постижения или нещо друго. Като си помисля сега, какво значение има? Окей, тази история несправедливо унищожи репутацията ми. Но това щеше да бъде притеснително само ако много държах на репутацията си.“

Това изглежда като възможно най-лошата поука от неговото преживяване и ми се струва утешително самооправдание на човек, който отчаяно иска да си върне репутацията, но знае, че я е загубил безвъзвратно.

Репутацията е безценна.

Свободата и независимостта са безценни.

Семейството и приятелите са безценни.

Да бъдеш обичан от онези, които искаш да те обичат, е безценно.

Щастието е безценно.

А най-добрият начин да запазите тези неща, е да знаете кога е време да спрете да поемате рискове, които могат да им навредят. Да осъзнавате кога имате достатъчно.

Насим Талеб, авторът на „Черния лебед“, го изразява така: „Да достигнеш „върха“ и да оцелееш, са две различни неща: първото изисква второто. Трябва да избегнете разоряването. На всяка цена.“

3. Жизненоважно е да бъдеш уравновесена личност,

оптимистично настроена за бъдещето, но параноична

за онова, което може да ти попречи

да се добереш до това бъдеще.

2. Планирането е важно, но най-важната част

от всеки план е да планираш план за момента,

когато нещата не тръгват по план

Как се казваше? Ти планираш, а Бог се смее

Редките събития задвижват всичко.

Когато приемете, че те движат всичко в бизнеса, инвестициите и финансите, осъзнавате, че е нормално много неща да се объркат, да се счупят, провалят и пропаднат.

Можем да прекараме години, опитвайки се да разберем как Бъфет е постигнал такава възвръщаемост на инвестициите си – как е намерил най-добрите компании, най-евтините акции и най-добрите мениджъри. Това е трудно. Не толкова трудно, но също толкова важно е да видим какво не е направил.

Той не задлъжнява.

Той не се паникьосва и не продава по време на 14-те рецесии, които преживява.

Той не опетнява бизнес репутацията си.

Той не се обвързва с една стратегия, един светоглед или една временна тенденция.

Той не разчита на парите на другите (управлението на инвестиции чрез публична компания означава, че инвеститорите не могат да изтеглят капитала си).

Той не прегаря, не се оттегля, не се пенсионира.

Той оцелява. Оцеляването му носи дълголетие. А дълголетието – да инвестираш последователно от 10-годишна възраст до поне 89-годишна възраст – е онова, благодарение на което капитализирането прави чудеса. Този единствен момент е най-важният, когато описваме успеха на Бъфет.

Прилагането на нагласата за оцеляване в реалния свят се свежда до това да приемеш три неща.

1. Повече, отколкото искам големи доходи, искам да бъда финансово неуязвим. А ако съм неуязвим, мисля,

че ще постигна най-голямата доходност, защото

ще мога да се задържа тук достатъчно дълго, за да може капитализирането да извърши чудесата си.