Знаеш какво искам да кажа. Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност. Парсифал е бил глупав. Ако беше мъдър, никога нямаше да завоюва Светия Граал[1]. Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне. В усилни времена наивността е най-скъпоценно благо, вълшебна мантия, която пази от бедите, към които свръхмъдрият тича като хипнотизиран.
Той отпи глътка и ме погледна с големите си сини очи, които бяха като късче небе в неговото набраздено лице.
— Никога не искай да знаеш твърде много, Роби! Колкото по-малко знаеш, толкова по-просто е да живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен.