Ел Кенеди

По‍­да‍­вам на Саб‍­ри‍­на чаша вода и се об‍­ля‍­гам на плота, усмих‍­вам се, до‍­ка‍­то мо‍­ми‍­че‍­та‍­та про‍­дъл‍­жа‍­ват да се ше‍­гу‍­ват с „прекрас‍­ни‍­те“ неща, които ни очак‍­ват със Саб‍­ри‍­на – без‍­съ‍­ние, смяна на пам‍­пер‍­си, ко‍­ли‍­ки, по‍­ник‍­ва‍­не на зъби.

Чес‍­т‍­но ка‍­за‍­но, тези неща не ме пла‍­шат. Ако не ти се на‍­ла‍­га да по‍­ла‍­гаш уси‍­лия за нещо, как ще по‍­лу‍­чиш от‍­пла‍­та

Тъкър: През обедната почивка ходих да видя Дж.

Ако не ти се говори, поне ме забавлявай по друг начин. – Тя поставя ръце на ханша. – Предлагам да се натискаме.

И на последно място, когато си приятел със Съмър, тя прави неща, като да нахлуе в стаята ти и да ти нареди да се съблечеш.

– Няма – отвръщам.

– Събличай се, Фици.

Повдигам вежда.

– Няма.

– О, господи, защо не си свалиш дрехите!

– Защо ме караш да си свалям дрехите? Да не съм едно от френските ти момичета? – ръмжа.

– Ако не го направиш ли? Тогава сигурно ще те целуна – отвръща направо той.

Възприятието и действителността са много различни неща. Обикновено истината се намира някъде по средата. В

Все едно. Каквото е, това е. Това е отношението ми към повечето неща. Не можеш да промениш миналото, не плачи за настоящето, не се стресирай за бъдещето. Всичко е безсмислено, особено съжаленията.

Истинският мъж признава, когато има проблем, така казва татко.

– Разбира се, че има химия – казва тя, съвършената ѝ уста е на сантиметри от лицето ми. – И двамата знаем, че има химия. – Защо тогава не престанеш с глупостите, че трябвало да разбереш нещо си, и не ми кажеш какво всъщност искаш.

– Добре – отвръщам, защото никога не се отказвам от предизвикателство. – Искам да те целуна.

– Една целувка – съгласявам се аз.

– Няма да ти стигне само една.