Светлана Комогорова - Комата

Всичко се променя, всичко отминава.

Капитан Ваймс вярваше в логиката почти както човек сред пустинята вярва в леда – тоест тя беше нещо, от което силно се нуждаеше, но за нея тук просто нямаше място.

По причини, които сега не си спомням съвсем, преди години измислих „древната“ поговорка „На голямото море не му пука накъде плуват малките рибки“ и я турих в устата на един герой.

Лошото на това да си вещица – или поне лошото на това да си вещица за някои хора – беше, че си стоиш в провинцията и няма мърдане.

По чужбинските краища беше хубаво да се ходи, ама то това там беше несериозно. Там имаше интересно ново пиене и завързани манджи, обаче в чужбинските краища ходиш, като трябва нещо да се свърши, и после си идваш тука, на истинското място.

Вещица, която скучае, на всичко е способна.

И все гледаше да ти стори добро. Бедата обаче беше в това, че тя ти правеше добро за твое добро дори и когато доброто хич нямаше да ти подейства добре. И накрая се стигаше дотам да превъртиш, а това никак не беше добре.

Да използваш вещерството, за да сваляш момчета, според нея си беше употреба за чудо и приказ. Това в някакъв смисъл бе една от фундаменталните му употреби.

Но Летиса, като много хора, които външно приличат на захарен памук, имаше твърдо ядро, което не бе лесно да смачкаш.

Все същото ставаше почти във всеки занаят. Рано или късно някой решаваше, че той има нужда от организация и ако има едно нещо, в което можете да бъдете сигурни, то е, че организаторите няма да са от всепризнатия каймак на занаята.