Валентина Бояджиева

Вечерта настъпва. Спуска се мрак, големият съучастник. Банките, канцелариите, магазините затварят. Белите се протягат и прозяват, стават, парфюмират се и излизат на улицата. През деня са били вълци, през нощта стават свине.

През пролетта земята се разтваря, къщите се отварят, птиците се връщат, дърветата пак се раззеленяват. Старият поет има право: „Никой не може да спазва петте будистки поръки, когато вишните цъфтят“. Любовта гъделичка телата, моралът се разпуска. Зареждат се пролетните празници. В древни времена младите момци и моми берели орхидеи и се впускали да танцуват. Възбуждащ ритуален танц, съпроводен с единоборства и песни за любов.

Предговор*

Никос Казандзакис късно стига до романа: едва в последните петнайсет години от живота си написва разтърсващите си прозаически епопеи, по-достъпно свидетелство за яростната битка, ко