Аниес Дезарт

От една страна, красотата е естествена – толкова естествена, че не я забелязваме, а от друга – изключителна, дотам, че когато изчезне, имаме усещането, че никога няма да я намерим.

Някои сърца излизат напълно закоравели от детството. Но никой не носи траур, а се усмихва, като гледа пепелта.

Вбесявах се, че не бях си дала труда да размисля върху скромната страст на майка ми и че не бях направила нищо, а само се бях задоволила да я констатирам.

Така се обичаха те. Като същински диваци, като атлети. Не се преследваха, а тичаха заедно – понякога в една и съща посока, понякога в противоположни. Ако се срещнеха, не се блъскаха, както блъскаха другите, а се сливаха за секунда. После хукваха отново – като стрели или падащи звезди. Изчезваха и неуморно се възраждаха под ехото на бушуващия музикален тайфун.

В живота трябва да сe бориш мъчително с всяка секунда. Не съществува механизъм, който да те отведе два часа, седмица или пет години напред във времето.

„Пространството е навсякъде, дори между вдишването и издишването, между две премигвания с клепачи, също между две думи, две букви, два звука. Нищо не е залепено едно за друго. Нищо не е непрекъснато. Дори когато режеш нещо, можеш да го срежеш отново и отново... Между два мои косъма има толкова въздух, колкото и в небето над глав

Едва успяват да се придвижат до минута.

Вървя по средата. Вляво е миналото ми, а вдясно – бъдещето. Аз съм в средата, в настоящето… Трудно за живеене време – време, което музиката не отчита.