Ирен Леви

лезе вътре.

В моя свят нещата не изчезваха. Дори когато ги нямаше, остатъците дълго напомняха за тях. Така беше с всичко. С всяко мое работно място. С всяка моя любов. Искаше ми се някой да събере останките, да измие след поредното разпадане, да премахне всяка вещ, всеки вик от радост, всеки аромат. Но в моя свят никой не събираше пазарите. След сладките пъпеши дълго вонеше на гнило.

Няма смисъл да порасна. Само ще хабя повече плат за рокли.

Вратата се затвори след нея. Колко слаби сме жените – живеем заради желанията на мъжете си. И колко силни сме, защото обикновено успяваме да ги осъществим. Пред очите ми се появи бившият ми мъж, нощите до

Отдъхнах си. От грешките най-много мразя нелепите. Ако изобщо има други

Откакто се помня, мечтаех да оправя света. Мисля, че в един момент дори знаех как, но изпитах свян, а после забравих.

Красотата винаги ме е успокоявала.

Най-самотна съм се чувствала в претъпкан бар, в центъра

Трудно е да разпознаеш началото на края на

Трудно е да разпознаеш началото на края на една любов

Неволно, от куца любов и сляп егоизъм, той ме беше обрекъл на самота, на празно пространство, вече имах само нищото.