Джак Кетчъм

Искам да кажа, че понякога това, което виждаш, е болка.

манерки и термоси, пълни с лимонада, та всичко беше наред. Еди имаше половин пакет от цигарите без филтър „Куул“ на баща си и от време на време дърпахме ципа на палатката и си подавахме по една. Махахме с ръка, за да разсеем дима. След това отваряхме ципа отново, просто в случай че майка ми излезете да ни провери, макар тя никога да не го правеше.

Дони се претърколи до мен и чух как под него се смачка опаковка от десертче.

Онази вечер, когато камионът дойде, всички излязохме на улицата, за да се запасим.

Сега, който и да помръднеше, нещо изшумоляваше.

Дони започна да разказва:

— Имало значи едно лапе в даскалото. Просто малко дете, което си седи на чина, и милата стара учителка го поглежда и забелязва, че изглежда много тъжно и го пита какъв е проблемът. И то ревва: „Аааа! Не получих закуска!“. „Горкото детенце — казва тя. — Е

кльощави.

— Заеби ги краката й! — махна с ръка Дони.

— Ти ги еби тях — каза Еди. — Аз ще еба останалото от нея.

— А така! — възкликна Кени. — Боже. Зърна и всичко! Невероятно.

Еди му подаде цигарата. Той си дръпна бързо и я предаде нататък на Дони.

— Работата е — продължи Кени, — че тя е кинозвезда. Чудно защо се занимава с такива неща.

— Какви неща? — попита Дони.

— Да си показва циците по този начин в списание.

Ние се замислихме над това.

— Ами тя не е кинозвезда всъщност — заяви Дони. — Имам предвид, Натали Уд е кинозвезда. Джейн Мансфийлд е само донякъде в някои филми.

— Звездичка — подхвърли Кени.

— Нее — възрази Дони. — Прекалено дърта е да бъде звездичка. Долорес Харт е звездичка. Нали я видя в „Обичам те“