Жан-Жак Русо

Макар чувствителността на сърцето, което ни доставя истинските наслади, да е дело на природата или може би продукт на нашето устройство, тя се нуждае от съответни обстоятелства, за да се развие.

Непорочността на сърцата също носи наслада, която не е по-малка от другата, защото не е мигновена, а постоянна.

Auctius atque

Di melius fecere[34],

Преди много години още казах и разбрах, че собственик и притежател често са два различни индивида, дори да оставим настрана съпрузите и близките.

Още веднъж ще повторя, истинското щастие не се описва, то се изживява и се изживява толкова по-пълно, колкото по-малко се поддава на описание, защото не се дължи на съвкупност от външни факти, а представлява постоянно душевно състояние.

Превърнах в правило, докато чета един автор, да възприема и да проследя идеите му, без да ги смесвам нито с моите, нито с тези на някой друг и без да му ги оспорвам. Казах си: „Нека най-напред натрупам запас от мисли, верни или погрешни, но ясни, за да бъда достатъчно осведомен, та после да мога да ги сравнявам и да избирам.“ И този метод има своите недостатъци, зная, но той ми се удаде по отношение на обучаването.

Сърцето ми, още неизхабено, се отдаваше на всичко с детинска радост или по-скоро, ако смея да се изразя така, с ангелско сладострастие, защото всъщност тия кротки наслади са безоблачни като райските радости.

38] В изблик на умиление прегърнах скъпата си приятелка. „Мамо — възкликнах страстно, — този ден ми бе обещан отдавна и не мога да си представя нищо по-хубаво от него. Благодарение на вас изпитах върховно щастие. Дано никога то не бъде засенчено! Дано трае дотогава, докато милея за него! То ще свърши, когато свърши животът ми.“

Човек можеше да я види, без да се влюби в нея, но не и да бъде негова, без да я обожава. И това доказва, струва

Човек можеше да я види, без да се влюби в нея, но не и да бъде негова, без да я обожава. И това доказва, струва ми се, че тя не винаги раздаваше така щедро благоволението си, както с мене.