Красимир Желязков

Защото, както не съществува грях без забрана, така и няма неприличие без чужди очи;

Само скритото женско превъзходство не дразни мъжа, освен когато съществува някаква надежда то да бъде покорено.

В такава вечер скръбта може да навести и най-веселия човек, и то без да породи в него силно чувство за нереалност; у впечатлителните хора любовта се превръща в безпокойство, надеждата потъва в лоши предчувствия, вярата стихва до смътна надежда; спомените не събуждат чувство на съжаление за пропуснатите възможности, не подтикват честолюбието, а очакването на бъдещето не въодушевява за действие.