Наташа Лестър

Осемдесет години по-късно, ако помолеха някого да назове един дизайнер, неговото име щеше да е първото, за което щеше да се сети. Но всичко това тепърва

Истинският живот бе колкото несъвършен, толкова и прекрасен. А Елиът

Поредица удари на сърцето. Такъв бе животът. Удар на сърцето, след него още един. Един дъх, последван от друг. Един миг, след него друг и после – последният.

Не беше както да целуваш някого за пръв път, неуверено, свенливо, изпитателно. Вместо това тя впи устни в неговите, той сякаш искаше да я изпие цялата, езикът му се преплиташе с нейния яростно, сякаш водеха борба. И в някакъв смисъл наистина беше така, бореха се със себе си да не легнат веднага направо на тревата, да се разсъблекат един друг и да дадат възможност на телата си да се слеят както устните им.

… в самотния живот има редки моменти, когато нечия друга душа се потапя близо до твоята, както звездите веднъж годишно докосват земята. Такова съзвездие бе той за мен.

Скай не се изненада, когато Никълъс се отдели от тях и се обърна към досадниците.

Видя един тъмнокос мъж и една тъмнокоса жена на плажа, увити в одеяло, прегърнати, а на пръста на жената бе увито стръкче морска трева.

Понякога мисля, че времето наистина е най-ценното и най-малко цененото нещо на света.

Какво ще направиш по този въпрос?

Как изобщо бе възможно да има безупречен самоконтрол в небето и никакъв на земята?