Наоми Новик

Добре ли си? Гал беше, нали? – попита ме, с което само добави сол в раната. От три години бяхме в една група в лабораторията.

Спрях на две по-незначителни магии, които не изискваха почти никаква мана: заклинание за дестилиране на чиста вода от мръсна, та да не ми се налага да ходя толкова често до банята, и друга, която извлича свободни електрони от заобикалящата те среда, та да предизвикаш хубавичък силен електрошок.

След изпълнението ми на обяд беше сигурно, че приятелите на Орион от анклава му ще го дръпнат настрана при първа възможност и ще му теглят едно конско как трябва да престане да се среща с мен, а това вероятно щеше да го пробуди и да го накара да осъзнае, че всъщност сме нещо като двойка. Колкото и да бях раздразнена, виждах как прозорецът ми с възможности се затваря, така че докато връщахме подносите си, попитах Аадхия:

– Може ли да отлеем среброто сега, в рамките на учебния ден?

Струва ми се, че се съгласи, предимно защото намираше за редно да угоди на една откровена лунатичка.

– Да, разбира се – прие и Орион с повдигане на раменете.

Поехме право надолу към работилницата, та никой от Ню Йорк да не успее да го пресрещне.

През деня слизането долу е по-търпимо. Повечето ученици се опитват да избягват работилницата толкова близо до края на срока, но поне стълбите и коридорите са осветени и като стигнахме там, не бяхме единст‍