Холи Блек

Държи ме за кръста и се приближава така, че застава между бедрата ми.

- Така не е ли по-добре? - пита, като ме гледа.

Не знам какво има предвид, но кимам.

- Толкова си красива. - Започва да гали ръцете ми, после ги плъзва по тялото ми. - Толкова красива.

Гласът му е тих и аз правя грешката да погледна в черните му очи, към коварната, извита уста.

- Но твоята красота ще повехне - продължава той все така тихо, говори като любовник. Ръцете му спират и стомахът ми се свива, усещам топлина в корема си. - Тази гладка кожа ще се сбръчка и ще се покрие с петна. Ще стане тънка като паяжина. Гърдите ти ще увиснат. Косата ти ще изгуби блясъка си и ще оредее. Зъбите ти ще пожълтеят. И всичко, което имаш, всичко, което си, ще изгние и ще изчезне. Ти ще бъдеш нищо. Ти си нищо.