Крис Картър

– Има и друг начин да тълкуваме това – обади се Гарсия. – Поправете ме, ако греша, но мисля, че повечето религиозни книги – Библията... Тората... Коранът и така нататък – са написани предимно в стихотворна форма, която прилича на поезия. Хънтър и Уест кимнаха.

– Всичките тези книги са предназначени да... „повдигат духа“, „да ни дават надежда“, „да ни учат на

истинския смисъл на живота“, в каквото всеки си избере да вярва – продължи Карлос. – Всичките са тясно свързани с болка, тъга, загуба и смърт, с борба и саможертва в името на един по-добър свят... и всичките предизвикват сълзи. – Гарсия млъкна и отново посочи дъската. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели.

Уест озадачено повдигна вежди.

– Последният ред на втората част на гатанката – отново заговори Холбрук и посочи дъската, като искаше да продължат нататък колкото е възможно по-бързо, – вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители, може да се отнася за нелепите подигравки с религията, които виждаме навсякъде днес. Шарлатани се преструват на свещеници, пастори, преподобни, гуру, духовни водачи... каквито е необходимо да бъдат, за да измъкнат трудно спечелените пари на уязвими хора. Обикновени хора... бедни хора... хора, които отчаяно се нуждаят да вярват в нещо.

В стаята настъпи тишина.

– Гледай... – каза още веднъж сатанинският глас.

Въпросният апартамент принадлежал на въз­растна двойка, която живеела там повече от двайсет и пет години.

– Къде не е имало кръв? – попита агент Уилямс.