Емили Хаутън

  • b3218656128цитирапреди 2 години
    Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.
  • Gergana Grigorovaцитирапреди 2 години
    – Е, братле, казвай – какъв е планът? – попита Мати, като се разположи до него на дивана.
    Вече си беше вкъщи почти от месец и върволицата от посетители беше намаляла значително, така че Алфи по-често имаше възможност да остава насаме със себе си. Но Мати, разбира се, не пропускаше да го навестява веднъж седмично. Стана им традиция да прекарват заедно всяка сряда. Не правеха кой знае какво, просто всеки се радваше на компанията на другия.
    – Знам ли? Х-box? – Кратките, почти едносрични отговори, които отначало използваше, когато разговаряше с майка си по телефона, вече бяха станали за него нещо привично.
  • Викторияцитирапреди 2 години
    Тя се ухили и го потупа по рамото.
    – Миличък, това е най-лесното. Трудното е да я задържиш, да си знаеш.
  • Викторияцитираминалата година
    Спасяваха го от убийствената самота.
  • Loraцитирапреди 9 месеца
    От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.“

    Запомни

  • Loraцитирапреди 9 месеца
    Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.
  • b8912404764цитирапреди 2 години
    „Първо наужким, после и наистина.
  • b3733413236цитирапреди 2 години
    – Ох, така и не свикнах с черния ти хумор… Изобщо не си се променил, да знаеш!
  • Михаелацитирапреди 2 години
    Ти знаеш как да подхванеш Сестра Ангел и да изкопчиш нещичко.
  • Михаелацитирапреди 2 години
    болката и огромното усилие, с които беше съпроводено всяко движение. Колко унизително беше да се чувстваш слаб и безсилен, да си зависим от някого дори за най-елементарните си нужди,
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)