Паскал Мерсие

Той обичаше латинските изречения, понеже те носеха в себе си покоя на отминалото. Защото не принуждаваха никого да казва нещо допълнително. Защото бяха език отвъд речта. И понеже в непоклатимостта си бяха красиви.

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?

класическият филолог от Кирхенфелд, тя много ми е говорила за вас. А по-късно съм чувал и други

По-скоро е белязаният от изброденото и превърнало се в минало бъдеще, който желае да се върне назад, за да отмени неотменимото.

Нима има нещо по-откачено от това: да бъдеш тласкан от желание с немислим обект?

Прадо неспирно сядаше на стъпалата пред своето училище и си представяше какво би било да живее друг живот

Полята са по-зелени в описанията, отколкото в собствената им зеленина.

Но кой познава истинските причини за страховете си

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?