Георги Куфов

Цитати

b7887741628цитирапреди 10 месеца
покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му
b7887741628цитирапреди 9 месеца
В мен избухва някакъв луциферовски плам, змията се изкачва на Дървото на Познанието и съска; калугерът слуша ненаситно.
Така, като поставях в изкушение сърцето на спокойния отшелник, като превръщах спокойствието в тревога, се отплащах по най-добрия начин за гостоприемството
b4330753057цитирапреди 2 години
А вечерта я разседлаваха, покриваха я с вълнена черга, разстилаха на земята един месал и почистваха
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)