Мария Лалева

  • b6241360906цитирапреди 2 години
    Любовта е цяла, когато обичаш и с тялото, и с душата, и с ума. По-малко от това е компромис с душата ти. Обикнеш ли някого така, чула си душата си. И не изневеряваш. Дори и през ум да не ти минава. Изневериш ли, една част от теб е спряла да обича другия – или е тялото, или е умът, или е душата. И е време да си тръгваш. Щом едната част от теб е спряла, и другите части ще спрат да обичат този човек скоро. Изневярата човекът си я е измислил. Няма такова нещо пред Бог – просто истината между двама не е изречена. За да се появи трети, има липса на любов и на истина някъде помежду им. Без любов не бива да живееш и да бъдеш с никого. Не е задължително да прекъснеш такива връзки, но е задължително да им промениш формата. Между хората остава енергия, която ги свързва дори след раздялата. Затова се опитвай да се разделяш красиво и с уважение – и с хората, и с миналото си. А това не може да стане без прошка и разбиране. Без добро и уважение. Така зареждаш въздуха около себе си със светлина. Ако го направиш грозно, чернилката ще отрови първо теб. Същото е и когато мразиш, съдиш и лъжеш – разболяваш себе си.

    Недей в една любовна връзка да търсиш вечност или любов до гроб. Такива любови има само по филмите и в книгите. И в света на душите. Не бъркай любовта с връзка. Може да има връзка без любов и любов без връзка. Ти избираш дали и колко да останеш в тях. Отговорността към душата ти и всичко, което й причиняваш, е само твоя.

    Ти сама усещаш, че си различна. И това няма да се промени. Очите ти виждат неща, които за другите са скрити. И това няма да спре. Изборите ти няма да бъдат разбирани и приемани дори от най-близките ти, защото не са в рамките на житейската човешка логика. Само сърцето и кожата си слушай. Настръхнат ли, значи нещо важно се случва около теб, душата ти казва да внимаваш за знаците й.

    Ще познаваш хората от пръв поглед. Ще чуваш мъртвите. Понякога ще казваш неща неволно, нелогично, много често ще забравяш думите, които си произнесла в такова състояние, много често ще мислиш, че е сън. Ще благодариш за всяко хубаво и за всяко лошо нещо. Без изключение“.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    Да си познаваш затвора, понякога е достатъчно, за да го разрушиш.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Само заклет пияница и стар развратник като мен може да ти го каже, Демире. Жената и ракията биват точно три вида – неотпита, изпита и недопита. Тая, последната, ме превърна в мъдрец...

    – Последната недопита жена или последната недопита ракия, Михаиле? Бъркаш мъдреца с дървения философ, ма нейсе. А само светец като мен може да ти отговори, че жената бива точно два вида – силна и слаба ракия. Останалото е въпрос на пияч, Михаиле!
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Ние, мъжете, синко, сме лигльовците на Дядо Боже. Особена грижа сме му – голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един – да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Разбира се. Говорим ли за страх, въпросът е „колко“. Колко голям ще му позволиш да бъде.

    – Толкова много въпроси?...

    – Толкова много отговори ще е хубаво да откриеш. А правилно зададеният въпрос ти дава винаги повече от един отговор.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Пълзим като охлюви, скрили в черупката на гърба си самите себе си. Истинските нас. И тъпчем там всичко, което искаме да скрием. От страх, от срам, от невяра. И крилете ни там, и думите, дето сме изревали в мълчание, и децата – неродените, и псувните, заместени с усмивка, и закъснелите ни любови, и неизречените извинения, и закъснелите ни бягства... Все са там. От глупост ли, по навик ли, или от интерес – има ли значение? Все е страх. И кой ни обича? Този, който застава срещу нас и вижда вътре в черупката. А казват, че любовта носела розови очила. Не е вярно! Тя е рентген. Защото е прозряла и прегърнала скритата ти истина и твоята черупка само я разсмива. Или дразни. И когато такава любов ти се случи, имаш избора или да се сгърчиш целият в черупката и да се скриеш, или да я пръснеш и да се покажеш с всичко, което вътре си крил.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Луиза, умна жена си, а едно не си разбрала – мъжете лъжат най-много, когато се разделят. Какво толкова има да обсъждате и да си губите времето за неща, които не са верни!
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Знаеш ли кое е най-цветното нещо на света, синко?

    – Дъгата?

    – Не. Тишината след скандал с жена, момче. Може да е страстночервена, студенобяла или умореносива... Или...

    – А коя е черната?

    – Онази, която замества скандала – деликатния кантар между раздялата и навика.
  • b6241360906цитирапреди 2 години
    – Ей това е любовта. Да дадеш на обичания човек свободата да изживее лъжите си.

    – А когато ги изживее, готов ли е вече за истината?

    – Човек може да е готов за истината и без да е изживял докрай една лъжа, синко. Но да чака мига, когато другите ще са готови да я чуят.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)