Жана Кличмурадова

Знаете ли кое е по-добрият отговор на една атака или на една обида, или на нещо друго, което не ви харесва? Обичта. Точно така, обичта. Обичайте съседа си, който няма да намали силата на музиката. Родителя си, който ви разочарова. Чиновника, който е загубил документа ви. Групата, която ви отхвърля. Критика, който ви напада. Предишния си партньор, който ви е откраднал бизнес идея. Кучката или копелето, което ви е измамило. Обичайте ги.

Защото, както гласят думите на песента, „омразата ще те обзема винаги“.

Добре, може би да искам да изпитвате обич при всеки повод за гняв, е прекалено. Поне бихте могли да се опитате да забравите. Бихте могли да разтърсите глава и да се засмеете.

В противен случай светът ще стане свидетел на поредния пример на един вечен и тъжен модел: богатият, могъщ човек се изолира и става до такава степен обсебен от илюзии, че когато се случи нещо противоположно на неговите желания, това го изяжда. Същият импулс, благодарение на който е станал велик, внезапно се оказва и велика слабост. Той превръща едно дребно притеснение в огромна язва. Раната загноява, инфектира се и може дори да го убие.

Егото, което виждаме най-често, се базира на една по-обикновена дефиниция: това е една нездравословна вяра в собствената ни значимост.

Онези, които знаят, не говорят.

Онези, които говорят, не знаят.

Лао Дзъ