Фиделия Косева

Алкохолът разрушава преградите, които издигаме през съзнателното си съществуване. Поради това стигнах до извода, че трябва да се боря с носталгията, меланхолията, разочарованието, защото те се появяват под влиянието на алкохола. Онези, които имат весело пиянство, се борят със своята сърдечност и великодушие през деня, нали?

Имаше едно правило – подобното винаги привлича подобно. В живота не се случва нищо случайно. Ние привличаме не хората, които бихме искали да видим до себе си, а онези, които са напълно сходни с нас.

Вземи – каза ми.
Аз отворих очи. Той ми подаваше чаша.
- Наистина ли е онова, за което си мисля?
- Започвам да те опознавам.
- Благодаря, Боже мой

През целия път и двамата се затворихме в себе си, залюлени от музиката на „Ред Хот Чили Пепърс”, смесица от нежност и грубост като самия Едуард.

Ще успея, нямах избор.

Никога ли не си имала чувството, че животът ти е филм? И че играеш някаква роля? И че губиш времето си да гледаш този филм и да мислиш колко хубаво играеш себе си, а после изведнъж се събуждаш и си спомняш, че всъщност всичко е реално?

Холи не разбираше защо на брака се гледа като на край на свободата. Свобода за какво?

Затварях очи безгрижна и спокойна заради присъствието му. Защото той притежаваше някакъв особен, само негов маниер да проявява внимание.

Ти ще се върнеш, ти винаги се връщаш.

винаги си била свободен електрон