РЕБЕКА ЯРОС

бележката, която Зейдън остави най-отгоре върху

книгите? Онази, на която пишеше „На Парапета бях напълно

сериозен. Дори когато не съм с теб, за мен съществуваш само

ти“. Тя нямаше нужда от обяснения.

Той се бори.

Богове, как ми липсваше вкусът ти! — Дори гласът му по

умствената връзка звучи като стенание. — Усещането да те

държа в ръцете си.

Нямаш представа колко

много искам да смъкна тези гащички от удивителното ти дупе

и да те изчукам, докато не прегракнеш от много крещене на

името ми, толкова уморена от оргазми, че да не можеш да си

представиш някога да можеш да станеш от леглото ми и всички

дървета наоколо пламнат от мълнии. — Ръцете му се спускат

от главата към врата ми. — Докато не си спомниш колко си

подхождаме.

Ти все още не ми вярваш и това е съвсем естествено. Казах

ти, че не искам да спечеля една битка. Смятам да спечеля

цялата проклета война. Голям глупак съм, че ти го казвам, но

кога не съм бил глупак, когато става въпрос за теб?

Възли? От плат? — Да не е паднал от Сагейл наскоро?

невинаги съм спокоен или овладян, а когато става

въпрос за теб, никога не се контролирам.

Аз невинаги съм спокоен или овладян, а когато става

въпрос за теб, никога не се контролирам.

Мой. Този мъж е мой, поне засега.

Искам те точно

такава, каквато си, с чувствата и всичко останало. Искам

жената, в която се влюбих. Умирам всеки път, когато не трябва

да те докосвам, всяка нощ, в която лежа буден до теб и се

чувствам и благословен, и прокълнат със спомена колко

гореща, влажна и шибано съвършена си ти, когато се загубвам

в теб.

Когато заспивам, сънувам звуците, които издаваш точно

преди да свършиш, и начина, по който синьото в очите ти

надвива кехлибареното веднага след това, когато си

задоволена и замаяна. Събуждам се, като жадувам за теб —

само за теб — дори в онези сутрини, в които си на половината

кралство от мен. Нито те отблъсквам, нито те манипулирам.

Боря се за теб.