Зорница Русева

Колкото до смъртта, ученият ум загива на своя пост, като до края работи по все същия обичаен и методичен начин. Той загърбва незначителните неща, като собственото си физическо разграждане, напълно, както всички останали ограничения на материалната среда.

Под „равенство“ демокрацията разбира юридическото равенство, онова, което произлиза от свещения принцип: „Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран.

: като че ли левицата и десницата са едно и също лице. Когато говоря за левица и десница, нямам предвид две различни, противоположни сили, едната – символ на регреса, а другата – на прогреса: става дума за среща, на която два отбора по футбол гонят топката на властта, и само по тази причина изглеждат различни и противоположни. Ако се вгледаш добре обаче, ще видиш, че въпреки различния цвят на екипа те са хомогенна маса – един отбор

идеалният научен ум трябва да е способен да разсъждава рационално и абстрактно дори в интервала между падането на собственика си от балон и достигането му до Земята

– Единствено ползата на висшето познание – отвърна генералът. – Ако се озовете в Индия, може би първото забавление, на което ще попаднете, ще бъде някой местен жител, който прави типичния за онова място фокус с манго.

Идва един момент, когато прегръщаш някого и парченцата в душите ви просто се подреждат. Думите са безполезни. Събират се части от вас самите – души се докосват направо през ефирна материя – и когато се отделите един от друг, и двамата знаете, че остава една неизменна нишка, която ви свързва завинаги.

Бен ме остави да се наплача. Не ме прекъсна. Не ме попита дали съм добре, защото знаеше. Галеше косите ми и бършеше сълзите.

– Аз съм тук.

Само три думи, които обаче заситиха душата ми и направиха новината по-малко плашеща.

Не беше важно онова, което каза, а онова, което спести.

Мери Лангфорд нетърпеливо впери поглед към улицата пред малката си книжарница, с надеждата да зърне колата на Есен, и когато видя единствено едно голямо семейство, което влизаше в магазинчето за сладолед в края на уличката, погледна ръчния си часовник.

?

– Боб Сийгър и „Силвър булит бенд“, „Бред“, „Бийтълс“, „Пинк флойд“, „Куин“, Брус Спрингстийн, „Ийгълс“, „Дорс“.