Нина Лакур

Бяхме достатъчно наивни, за да вярваме, че животът ни е такъв, за какъвто го мислим, и че ако съберем всички факти за себе си, ще успеем да изградим картина, която ще бъде изпълнена със смисъл – отражението ни в огледалото, всекидневната и кухнята и хората, които са ни отгледали, – вместо да разкрива неща, които не са ни били известни.

Нямам предвид трудностите. Нямам предвид секса. Имам предвид провалите, липсата на надежда, отчаянието и страданието. Имам предвид, че не трябва да търсите скръбта. И бездруго животът е пълен

Дори добрите места са обитавани от призраци.

Колко пъти ни се удава възможност да направим нещо отново и втория път да го направим както трябва? Можем да направим само веднъж първо впечатление, освен ако човекът, с когото сме се запознали, не притежава изключително великодушие. Не става въпрос за човек, който казва: „След като я опозная, вероятно ще я харесам“, а за човек, който казва: „Не. Можеш да се справиш по-добре. Докажи ми, че съм прав“.

Тъгувахме за времето, чийто край още не беше настъпил.

Може да търсим истината и да успеем да убедим себе си в това, в което искаме да вярваме, но никога няма да разберем дали е така.

преди нас е имало нещо друго и на нашето място ще дойде нещо друго.

Научавам, че представлявам миниатюрна част от един прекрасен

Това, което е реално, сме ние

„Спомням си началото като поредица от възходи и падения – като лутане между уместни и неуместни трепети на сърцето.“