Даниъл Голман

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“
(Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц (гл. 21), прев. Константин Константинов, Народна младеж, С. 1978. - Б.пр.)

При гнева кръвта оросява допълнително ръцете и така позволява по-лесен захват на оръжие и по-силни удари; пулсът се учестява, а притокът на хормони като адреналин например създава енергиен импулс, който да се въплъти в решителни действия.

При страха кръвта оросява големите скелетни мускули, например в краката, и така позволява по-лесно бягство. Лицето пребледнява, тъй като кръвта се оттича от него и така възниква усещането за „смразяване на кръвта“. В същото време тялото се парализира, макар и само за миг, вероятно с цел да се определи дали търсенето на скривалище няма да е по-добра реакция. Връзките в емоционалните центрове на мозъка отприщват поток от хормони, които мобилизират тялото и го подготвят за действие.