Анес Мартен-Люган

Вземи – каза ми.
Аз отворих очи. Той ми подаваше чаша.
- Наистина ли е онова, за което си мисля?
- Започвам да те опознавам.
- Благодаря, Боже мой

През целия път и двамата се затворихме в себе си, залюлени от музиката на „Ред Хот Чили Пепърс”, смесица от нежност и грубост като самия Едуард.

Ще успея, нямах избор.

Затварях очи безгрижна и спокойна заради присъствието му. Защото той притежаваше някакъв особен, само негов маниер да проявява внимание.

Ти ще се върнеш, ти винаги се връщаш.

винаги си била свободен електрон

Бях на своето място.

Вярвах, че съм щастлива, но не бях. Залъгвах се с илюзии. Престорено щастие.

Нищо и никой нямаше да ми попречат от тук нататък да се вслушвам в себе си.

Прониза ме потресаващо силно желание, желание, което опияняваше, желание, което караше да се влюбиш, желание, което създаваше впечатлението, че си открил своето място. Не исках това да спира.