Юлия Чернева

Днес един глас ми се обади по телефона и рече:
– Добре е. Само че зарежи поезията и разните описания. Съсредоточи се върху секса.
И така, прехапах език и хванах да пиша дотам необикновени, измислени и преувеличени истории, та оня сигурно щеше да реши, че окарикатурявам сексуалността. Възражения обаче не последваха. По цели дни седях в библиотеката, четях „Кама Сутра“ и изслушвах невероятните приключения на приятели.
– По-малко поезия! – настоя гласът по телефона. – Бъди по-конкретна.
Но дали има някой, който да е изпитал удоволствие при прочита на едно клинично описание? Не знаеше ли оня старец, че думите придават плът на багрите и звуците?
Всяка сутрин след закуска аз се залавях с еротичните разкази. Веднъж написах: „Имало един унгарец, който...“. Надарих го с много преимущества – красота, елегантност, чар, актьорски талант, познания на чужди езици, интригантска дарба, способност да се измъква от неприятни ситуации и да избягва постоянството и отговорността.
Отново телефонно обаждане:
– Старецът е доволен. Съсредоточи се върху секса. Изхвър-ли поезията.
Това породи истински наплив от еротични „дневници“. Всеки започна да описва собствените си преживявания – въображаеми, чути случайно, преписани от Крафт-Ебинг и от медицинските наръчници. Много се смяхме. Един от нас разказваше, а

Усетът ми диктуваше да не преразказвам лични преживявания, та реших да съчиня смесица от онова, което бях чувала, и разни измислици, която да представя под формата на нечий дневник.

Имах чувството, че кутията на Пандора съдържа загадките на женската чувственост,

Сексът умира от еднообразието, от липсата на чувства,

Привързаността му към свободата и промяната беше прекалено силна

жена, която носеше женствеността си достойно и не просеше съжаление от страна на мъжете,

накара да се обречем на целомъдрие, тъй като онова, от което искаше да се лишим, беше нашето собствено средство за възбуждане – поезията.
Получих сто долара за еротичните си разкази. На Гонзало му трябваха пари за зъболекар, на Хелба – за огледало, необходимо ѝ, когато танцува, а на Хенри – за пътуване. Гонзало ми разказа историята за един баск и за Бижу и аз я пресъздадох за колекционера.
Февруари 1941 г.
Телефонната сметка не беше платена. Икономическата принуда висеше над мен като дамоклев меч. Никой не проявяваше загриженост и не съзнаваше катастрофалното ми положение. Написах трийсет страници еротика.
Отново се видях без пукната пара и се обадих на колекционера