Някъде между настоящето, бъдещето и фантазията живеят един творец и неговият герой. В уж съвсем обичайното ежедневие на писател от епохата на социализма се случват не съвсем обичайни неща. Но той има достъп и до друг, едновременно огледален и все пак идентичен на настоящето, свят, където неговият герой някак ще успее да преживее Времето на дъжда, за да прекрачи в бъдещето, което безмилостно приближава. Авторът и неговият герой най-сетне постигат своята съкровена близост в плътта на една книга. Книга за дълговечността и значението на творчеството, за преходността на ценностите, в които сме свикнали да вярваме. И всичко това с невероятно забавния и неповторим стил на братя Стругацки. В тази тишина изведнъж зазвуча приглушеният, приятен глас на Михаил Афанасиевич. Той не говореше и не разказваше, а именно четеше на глас от невидимата книга: „… Градът ги гледаше с празните си прозорци — плесенясал, хлъзгав, разпадащ се, сякаш много години бе гнил на морското дъно и ето че най-накрая го бяха измъкнали на повърхността, за присмех на слънцето и след като се посмя на воля, слънцето се зае да го руши.“
