Ефрем Каранфилов (1915–1998) е литературен критик и есеист, публицист, учен и академик на БАН. Още ранните му литературнокритически статии и очерци открояват пристрастията му към националната история и народопсихологията. Следейки българския литературен живот, Ефрем Каранфилов изтъква новаторски явления като лиризирането на прозата, разцвета на историческия роман и на документалните жанрове, променящия се възглед за героичното. Той продължава и развива патриотичната линия в нашата литература и критика, а повлиян от френските хуманисти — творци и мислители, утвърждава значимостта на човешката памет и на изповедно-споменното начало в съвременната литература.
В този том, съставен от сина му проф. д-р Ефрем Ефремов, са събрани знакови за неговото творчество есета — части от книгите му „Най-българското време“, „Как умираха героите“, „Моят Иисус“ и трилогията „Българи“.
„В сборника са включени негови произведения, които той много обичаше, а от друга страна — дават ясна представа за вижданията му като човек и творец.“
проф. д-р Ефрем Ефремов Каранфилов
