„Последните българи“ е концептуален сборник разкази, излизащ от жанровите ограничения. Някои от историите могат да се нарекат хорър-трилър, доколкото може да се нарече хорър-трилър „За мишките и хората“ или криминален роман — „Престъпление и наказание“, тоест има го всичко задължително за жанра, но то е неизбежно и второстепенно, съчетано е с друго, далеч по-шокиращо — реалистичен рисунък на актуален, много сериозен проблем; дълбоки и особено сурови нравствено-социални послания, а и едно почти публицистично точно отразяване на реалността, без излишни художествени украшения върху образите или ситуациите.
Иска се гражданска съвест, буден ум и силен дух, особено от един млад човек, за да забрави за пазарните тенденции на литературата, за модерния „позитивен“ стереотип на приказки и действия, за да се захване, да съпреживее, да потъне толкова дълбоко в страданията, за да изкаже своята истина, да я предаде увлекателно, да завладее читателя и да го поведе през приключенията. За да го накара да мисли.
Тежка книга, но и книга, която се чете на един дъх. Грабва и не пуска — докато я четеш, не мислиш. Изживяваш я, разсъжденията — както в живота, идат сами.
Книга, която българският автор дължи на нашата реалност, а аз препоръчвам горещо на всеки български читател.
