— Как чувстваш божествеността си? Затворих очи. Ако бях смъртна щях да чуя биенето на сърцето си. Но кръвта тече лениво във вените на боговете и не чух нищо. Не исках да го разочаровам и притиснах ръка до сърцето си. Най-сетне долових тихо туптене и казах: — Чувствам се като черупка. — На мида или на раковина? — На раковина. — И какво има в черупката? — Нищо. Въздух. — Това са две различни неща. Нищото е нищо, а въздухът изпълва дъха, живота, духа и думите. Всичко! Очите й са жълти като урина, гласът й скрипни все едно е сова, наричат я Ястреб, но е толкова грозна, че може да й казват и Коза. В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете — не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си. Тя е магьосница, заради което е презряна от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към света на смъртните, където среща любовта и разочарованието. Ужасе`н от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея. Там съдбата й я свързва с известни митологични фигури — вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, страшния Минотавър и със скиталеца Одисей. Цирцея си навлича гнева както на смъртните, така и на боговете. За да запази любовта си, тя трябва да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които обича.
