Димитър Димов

Тютюн

Уведоми ме, когато книгата е добавена
За да прочете тази книга, качете я във формат EPUB или FB2 в Bookmate. Как се качва книга?

След 41 години истинският роман „Тютюн“ се връща отново на читателите.

<empty-line />

През февруари 1952 г. два доклада и 23 изказвания на секция „Белетристика“ към Съюза на българските писатели разпъват на кръст автора и творбата му.

Оценките са:

… Произведението не е художествено;

… Романът „Тютюн“ е провал за Димов;

… Безспорно се чувствува атмосферата на сексуалност и еротичност;

… Димов остава в плен на буржоазнореакционното фройдистко схващане за човешката личност;

… Димов трябва да преработи сериозно своя роман, като вземе за пример съветските писатели…

<empty-line />

Димитър Димов е бил принуден да преработи романа. Така се получават два романа с един автор и едно заглавие. Истинският беше забравен от издателите. Сега той е в ръцете ви благодарение на Издателски комплекс „Труд“.

Тази книга не е налична в момента
981 печатни страници

Впечатления

    100yankaсподели впечатлениепреди 2 години
    👍Струва си да се прочете
    🔮Дълбока вода
    💡Научих много
    🎯Струва си

    niki4aсподели впечатлениеминалата година
    🔮Дълбока вода

Цитати

    mediцитираминалата година
    изглеждаше с успехите си много силен, но всъщност беше слаб и страхлив и се спасяваше от малодушието си с бягство при алкохола.
    mediцитираминалата година
    Той бе пил след вечерята сам, без никакъв повод, освен надеждата да разсее умората си от нервното напрежение през деня. И тогава й дойде на ум, че той правеше това всяка вечер от една година насам, за да прогони нещо, което го притискаше тайно. И може би това, което искаше да прогони, бе страхът от възмездието на безправните, които убиваше, и съзнанието, че пропускаше нещо в живота си, което другите успяваха да задържат. Ала каквото и да бе това нещо, той искаше да се отърве от него, сякаш се боеше, че то щеше да го отвърне от пътя, който бе избрал, от безумната цел, която искаше да постигне.
    mediцитираминалата година
    Ирина поклати глава отрицателно. Стори й се, че в бледното му лице, в погледа и в движението, с което си наливаше коняк, имаше нещо демонско, но заедно с това — самотно и тъжно. И навярно такъв беше видът му всяка вечер, когато оставаше сам.

На лавиците

    b5197776065
    Книги📚
    • 2
    • 1
    b5804805183
    Училище
    • 1
    b6585218920
    Книги
    • 1
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)