Лъжите, които изрече

Отпивам поредната голяма глътка вино. Осъзнавам, че изведнъж чувствам отчаяно желание да споделя бремето си.

Мирише точно както преди – на цигари и парфюм с аромат на ванилия.

Още едно кафе. Нервните ми окончания още не са се успокоили.

Кафе, душ, нервните ми окончания са наелектризирани.

Въздухът помежду ни е наелектризиран. Тя въздиша и се обляга назад.

Сега, като си мисля за това, ме полазват ледени тръпки заради студенината в очите му, заради начина, по който ме гледаше, все едно съм непозната.

Също и русата коса на жената, с която се среща, тя стои под навеса на магазин в дъжда и е така ярка на фона на този сив следобед.

Превърна се в тефлон, в непробиваема повърхност.

Андрю, плод на разбито семейство и най-лоялният мъж на тази земя.

Но страхът все така ме прави резервирана.