Македония и Одринско се надигат. Илинденско-Преображенското въстание избухва. Борбата за освобождение продължава, а Иван Вазов ни представя битките — тези на фронта и другите — в душите на смелите войници, жертващи живота си. Сред тях и Даме Груев. Селата горят, хора умират, юнаци загиват. Времето е размирно, подвигът — велик.
„Поклон, поклон от нас сега
на ваший меч, на ваший гроб.
Тоз, който знай да мре така,
не може веч да бъде роб.“
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
