Морфин

Годината е 1917-а — време на смут, революции, надежди и крушения. Едва-що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от повестта „Морфин“ доктор Поляков, е назначен за селски лекар в глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия. Булгаков, както и много от колегите му по онова време, става жертва на заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане морфинист. Напротив — свободният достъп до опиати и изследователският интерес довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците. Освен повестта „Морфин“ сборникът съдържа още седем разказа, писани в периода 1924–1927 година и обединени в цикъла „Записки на младия лекар“. Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за неподражаемия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра „Майстора и Маргарита“. Булгаков пише остро, силно и ярко — като със скалпел! Sunday Times Тези откровени и честни разкази въздействат така силно не само защото младият Булгаков има какво да каже, но и задето го изрича със страст и темперамент. New Statesman Разказите на Булгаков са пример за мъжество и забележителен литературен талант. The Independant Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой. Максимилиан Волошин