Михаил Лермонтов

Безмълвен пришълец в нощта,

блестящ с неземна красота,

склони главата си над нея;

и с много обич бе я гледал,

и тъжен поглед беше впил,

тъй милостив и много мил.

Не беше ангелът-хранител.

Не беше божият пазител:

венец небесен от лъчи

косите му не бе красил.

Не бе от ада дух ужасен,

порочен мъченик — о не!

Приличаше на вечер ясна:

ни нощ, ни мрак — ни светъл ден

Безмълвен пришълец в нощта,

блестящ с неземна красота,

склони главата си над нея;

и с много обич бе я гледал,

и тъжен поглед беше впил,

тъй милостив и много мил.

Не беше ангелът-хранител.

Не беше божият пазител:

венец небесен от лъчи

косите му не бе красил.

Не бе от ада дух ужасен,

порочен мъченик — о не!

Приличаше на вечер ясна:

ни нощ, ни мрак — ни светъл ден!

На светостта ще се отдам,

килията ще ме приеме,

като в ковчег ще бъда там…“