Мишел Бюси

  • b4029252134цитирапреди 2 години
    Пръстенът със сапфир, който носеше Лили... Неговите чувства към нея откак се помнеше.
  • b1768485990цитирапреди 2 години
    т две години Марк обикаляше парижкото метро и всеки път даваше по два франка, когато срещнеше някой несретник. Бе запазил този си навик от Диеп, където баба му винаги даваше по нещичко на уличните просяци. Година след година тя бе изграждала у Марк скàлата на ценностите и го бе научила колко е важно хората да си помагат, бе му помогнала да преодолява страха си от бедните, да превъзмогне неудобството си и без да се срамува, да им дава по нещичко. Нейните уроци бяха залегнали
  • b1768485990цитирапреди 2 години
    ато принципи на поведението му, като част от морала му както в Диеп, така и в Париж, навсякъде. А това му струваше цяло състояние! Лили мило му се подиграваше. Никой парижанин не би направил това. В такъв случай той не бе парижанин.
  • b1768485990цитирапреди 2 години
    Каква е тази любов?“ Питах се често.
    Само те знаеха отговора...
    Аз – не.
    Дори науката не ми помогна.
  • b1768485990цитирапреди 2 години
    обра готвачка бе Никол... При това умееше и да води разговор, да задава въпроси и да получава отговори.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)