Andrea Calo

Момиче, трябва да направиш малко компромиси, все пак! Животът не може да отпечата идеала ти върху купчина от плът и мускули, и да го изпрати тук пред теб, хлътнал като слепец в трап по теб!».

Но наистина имах нужда от тях, а когато човек изпитва силната необходимост от нещо, от което не може да се откаже, забравя всичко и всички. Става ужасно егоистичен. Колкото егоистичен, толкова и неспособен да овладее ситуацията и да каже стоп. „Стоп“ на глада за внимание, „стоп“ на алчността и на притежанието, “стига“ на безчувствеността, която ни кара да загубим връзка със заобикалящата ни реалност.

„Стоп“ на превъплъщението от жертви на агресори и накрая „стоп“ на самите нас и на променливите ни наострения.

„Стоп“ на превъплъщението от жертви на агресори и накрая „стоп“ на самите нас и на променливите ни наострения.

Трудно е да се излекувам напълно от цялото зло, което трябваше да изпитам в продължение на много години от живота си. Най-крехките ми години, онези, които би трябвало да се помнят с много носталгия от една жена.

«Но да оцелееш не е същото като да живееш».

«Знам. Животът не ми даде друг избор. Пораснах сама, без любов и в насилие».

Че каквото и да ни се е случило, нямаме никаква възможност да го променим. Затова, защо да изхвърляме скъпоценна енергия, за да променим нещо, което вече се е случило и над което нямаме никаква власт, освен един мизерен спомен останал в съзнанието ни?

По-добре да се използва, за да нарисуваме бъдещето си, но без да отделяме краката си от земята. Защото именно в настоящето, всеки от нас намира равновесието си, центърът на гравитация около който може да се движи, за да продължи по пътя си. Стига да го искаш, стига да вярваш. Трябва обаче да се научиш да се отърсваш от страховете, истински убиец на жизнеността ни.

Синди ме беше научила да живея като създател на настоящето ми, мислейки за миналото като за сандък със спомени, като за нещо, което ни е довело дотам, където сме, но което няма никакво влияние над бъдещето ни.

Ще си стоя тук и ще го гледам как се отдалечава от мен, докато изчезне от погледа ми и сигурно ще се разплача. Но точно защото го обичам, няма да го задържам против волята му».