Маргарита Терзиева

Какъвто и да е произходът на името на Езоп, теорията, че Езоп е бил роб, има смисъл предвид избора му на литературен жанр. Един роб – човек с толкова нисък социален статус в гръцкото общество – не може да си позволи да говори каквото мисли. Ако е имал късмета да се научи да чете и пише, му се е наложило да говори с алегории за обществото, в което е живеел.

Едип може неволно да убива баща си и да се жени за своята майка, но причината да влезе в сблъсък с Лай (човека, който се оказва негов истински баща) е собствената му гордост. Ако я нямаше тази гордост, той нямаше да убие случайно срещнатия на пътя си човек, майка му нямаше да овдовее и предсказанието нямаше да се сбъдне. Трябва да отбележим, че във всичко това има и известна доза несправедливост, защото гърците вярвали, че съдбата им е предопределена: Едип щял да изпълни предсказанието, независимо дали му харесва или не. В такъв случай голямата поука от гръцката трагедия би трябвало да бъде: животът е несправедлив. Тези козли блеят за нищо.

С времето Нерон решил, че най-очарователното, което Петроний може да направи, е да се самоубие. Вероятно причината била неговият съперник и заговорник Тигелин, който завиждал на Петроний за високия статус и успял да убеди Нерон, че довереният му арбитър на изящния вкус не е нищо повече от предател. Императорът наредил смъртта на бившия си фаворит. Петроний решил сам да изпълни присъдата, прерязал вените на китките си и оставил кръвта му да тече бавно, докато споделял с приятели последната си вечеря и си бъбрел за поезия. Така превърнал дори собствената си смърт в изкуство.