Далия Оуенс

Баща му повтаряше многократно, че един истински мъж плаче, без да се срамува, чете поезия от сърце, усеща операта с душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.

Мама винаги я е насърчавала да изследва мочурището – „Иди колкото можеш по-далеч – там, където пеят раците“.

– Означава далеч в пущинака, където всички твари са диви и още се държат като животни.

В крайна сметка нуждата й от хора винаги я нараняваше.

Животът я беше научил да замесва вещо толкова чувства, колкото може да поеме.

Той слезе от яхтата и й подаде ръка – дълги загорели пръсти и отворена длан. Тя се поколеба – да докосне някого, означаваше да му даде част от себе си, част, която никога нямаше да си върне.

„Налага се да живея сама. Но аз си го знаех. Много отдавна знаех, че хората не остават“.

И на това особено несигурно място в живота си Кая се обърна към единствената спасителна мрежа, която познаваше – към себе си.

строфа от Емили Дикинсън:

Изметох сърцето си

и изхвърлих любовта,

която не ще потърсим отново

до свършека на вечността.

стихотворенията на Аманда Хамилтън.

Не подценявай сърцето,

способно на немислими дела.

То не само чувства, но и диктува –

как иначе да обясня поетия от мене път?

Поетия от тебе път

през дългия проход оттатък?