Ингер Гамелгард Мадсен

Не помниш, нали? Нищо не помниш, мамка му! Не за пръв път тъмната ти, извратена природа се проявява, да знаеш. Ти я удуши, Бертрам. Ти го направи. Запуши малката ѝ устичка и носленце, докато тя спря да диша.

Баща му го хващаше за врата и го замъкваше в стаята му, въпреки че Бертрам плачеше и му разказваше за чудовището.

Той беше удушил малката си сестричка, но беше злополука. Трябваше да я накара да пази тишина, за да не може баща им да ги намери. Беше го сторил, за да я защити. Трябваше да обясни това на Ева Мая.

Ти си истинския убиец, не баща ти или Уве. Ти!

Кой е луд сега? Как смееш да наричаш 17-годишния си син убиец?