Dobrinka Toteva

– Ти, момиче – каза Нан, което всъщност беше нейната версия на моето име. – Деколтето на тази рокля те кара да изглеждаш като проститутка. – Тя размаха бастуна си към мен, след което изсумтя. – Одобрявам

На следващата сутрин се събудих от гледката на балната си рокля, разпростряна в края на леглото ми. Джеймсън спеше до мен.

единственото нещо, което имаше значение.

– Какво стана с Тоби? – казах отново с нисък и гърлен глас.

Вятърът улови косата на Ив. Розовите ѝ устни се разтвориха. – Те го взеха