bookmate game

Христо Димитров

  • b6771298013цитирапреди 2 години
    Въпреки цялата болка, която изстрадах след това, въпреки мъчителния път към възстановяването, този бой за титлата и онази специална нощ в Дюселдорф, когато шокирах света, не могат да ми бъдат отнети.
  • Росен Христовцитирапреди 7 месеца
    Чувал ли си какво става в Биркенау?
  • Росен Христовцитирапреди 7 месеца
    Получаваш по литър супа на ден и по порция хляб. После два пъти седмично ти дават по четиресет грама маргарин, лъжица мармалад и четиресет грама салам.
  • b4700435270цитирапреди 2 години
    Но въпреки това вече се появяваха съмнения. Може би ще има късмет, може би. Не можеше да повярва, че ще умре тук, но и не можеше повече
  • Джоаннацитираминалата година
    за последен път само за да спре отново няколко минути по-късно на насип сред равнина. Край насипа стояха групи от десет до дванайсет мъже. Бяха облечени в дрехи на бели и сини ивици и също такива шапки. Напред-назад вървяха мнозина есесовци в някаква непонятна трескава дейност.

    В момента, в който влакът спря, мъжете със синьо-белите дрехи се втурнаха към вагоните и отвориха вратите с дърпане. „Хвърлете багажа навън. Пред вагона. Всичкия.“ Хората бяха ужасно шокирани, защото разбираха, че вече са изгубили всичко. Опитаха се бързо да мушнат по-важните неща под дрехите си, но мъжете вече бяха скочили във вагона и бяха започнали да изхвърлят багаж и хора. Изведнъж всички бяха навън, където за момент останаха смутени. Но смущението им не продължи дълго. Мъжете от SS ги обградиха от всички страни и ги забутаха към един път, минаващ успоредно на релсите, като ритаха всеки, който не се движеше достатъчно бързо, или налагаха тълпата с палки, така че всички бързаха колкото могат, за да се присъединят към образуващите се дълги редици.

    Едва тогава Ханс осъзна със сигурност, че двамата с Фридел ще бъдат разделени, че отделят мъжете от жените. Той побърза да целуне Фридел – „Докато се срещнем отново“ – и всичко свърши. Един офицер с палка стоеше пред редиците, които бавно крачеха към него. Хвърляше бегъл поглед към всеки човек и посочваше с палката: „Наляво. Надясно“. Старците, инвалидите и момчетата до около осемнайсет години минаваха вляво. Младите и здравите отиваха вдясно.
  • Джоаннацитираминалата година
    Фридел беше пратена при младите жени. По-старите, както и всички жени с деца, бяха подредени в отделна редица. Така се образуваха четири редици: около 150 млади жени и още толкова млади мъже, а останалите седемстотин души стояха в други редици край пътя.
  • Джоаннацитираминалата година
    бяха пристигнали камиони, на които товареха старите мъже и жени.

    Тогава той за пръв път видя какво е наистина при есесовците, които започнаха да блъскат, да ритат и да бият хората. На мнозина им беше трудно да се качат във високите каросерии на камионите. Но палките на щурмоваците га
  • Джоаннацитираминалата година
    гарантираха, че всички се стараят колкото могат.

    Една старица кървеше зле от удар в главата. Неколцина бяха оставени, не можеха да се качат в камионите, а онези, които се опитваха да им помогнат, биваха прогонвани с ритник или озъбване.
  • Джоаннацитираминалата година
    Колоните бяха тежко охранявани. От двете им страни вървяха войници с готово за стрелба оръжие. На всеки десетина затворници имаше по един пазач.
  • Джоаннацитираминалата година
    Ето защо малки стражеви кули се издигаха на всеки сто метра, а по тях имаше есесовци с картечници.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)